Стажът, мандатът и стажът означават едно и също. Те са измервания, използвани от малкия бизнес, както и от големите организации, за да опишат колко дълго служителят е работил за работодател. Въпреки това федералните и щатските закони не основават разпоредби за извънреден труд за това колко дълго служителят е работил в организация. Условията на труд, основани на стаж, са въпрос на споразумение между служителя и работодателя, а не от законодателите и съдилищата, размера на бизнеса или броя на служителите.
Работодателски практики
Въпреки че не е необичайно заветните извънредни часове да се предлагат на служители с по-голям стаж с по-нови служители или служителите с по-голям стаж да бъдат освобождавани от задължителни извънредни часове, няма закон, който да определя кой получава извънреден труд и кой не. Федералните и щатските закони относно заплатите на служителите определят кога и колко извънреден труд трябва да бъде изплатен на служителите, но все пак няма закон, който да определя как работодателите разпределят извънреден труд на своите работници. За щастие, за малкия бизнес законът ви позволява да диктувате начина, по който разпределяте извънреден труд на служителите.
Федерален закон
Министерството на труда на САЩ прилага Закона за справедливите трудови стандарти от 1938 г., който съдържа разпоредби за минималната работна заплата, заплатите за извънреден труд, освободената и необезпечената класификация на служителите, детския труд и воденето на документация за работодателите. Тези закони се прилагат за всички бизнеси, независимо от размера. FLSA изисква служителите, които не са освободени, да получават поне 1,5 пъти редовната си почасова ставка, когато работят повече от 40 часа в работна седмица. Въз основа на федералните насоки за работниците в някои здравни заведения, които осигуряват медицински грижи в домовете, от работодателите може да се изисква да плащат извънреден труд на служителите за работа над осем часа в един ден или когато те работят повече от 80 часа в 14-дневен работен период.
Държавни закони
Държавните закони варират. Например, калифорнийският закон изисква работодателите да плащат 1,5 пъти редовната почасова ставка на служителя за работа над осем часа на ден и двойно време, когато служителят работи повече от 12 часа в един ден. Когато федералният закон и законът на щата се различават по отношение на заплащането на извънреден труд, работодателите в малкия бизнес - също като големия бизнес - трябва да се придържат към закона, който е в полза на служителя.
Старшинство
При заетостта в частния сектор нито федералното, нито държавното законодателство разглежда теми като мандат, стаж или обезщетения, на които имат право служителите със или без по-голям стаж. Единственият закон, който разглежда нещо близко до темата за трудовия стаж, е Законът за семейните и медицинските отпуски и този закон може да не се прилага за много малки предприятия. За да може даден служител да отговаря на условията за FMLA, той трябва да е работил при покрит работодател най-малко 12 месеца преди датата на отпуска му по график и през това време трябва да е работил поне 1250 часа. Покритият работодател е компания, която има най-малко 50 служители в радиус от 75 мили за поне 20 седмици в годината. За много малки предприятия този закон може да не се прилага поради необходимия брой служители, независимо от техния стаж.
Съюзна работна среда
Дори в профсъюзна среда няма закони за определяне на извънреден труд по старшинство. В малък бизнес с близки, неформални работни отношения, където работниците са обхванати от синдикален договор, определянето на извънреден труд с договорни разпоредби облекчава надзорните органи при вземането на тежки решения относно това кой получава извънреден труд. Супервайзорите няма да се чувстват задължени да разпределят - или да не възлагат - извънреден труд въз основа на често сплотените работни отношения, които съществуват в малкия бизнес, ако има действащ синдикален договор с клауза за извънреден труд, която съдържа разпоредби как да определят кои служители работа извънредно.
